Причини, признаци, симптоми, диагностициране и лечение

Източници:

Във време на пандемия, политически и социални предизвикателства, финансова несигурност, безработица и житейски трудности, усещането за изтощение и изчерпване на жизнената енергия за съжаление сякаш е новата нормалност за много от нас.

Обръщането към грижата за себе си, която в основата си включва достатъчно пълноценен сън, здравословна храна и физическа активност, обикновено помага за възстановяване на енергийния баланс. Но ако въпреки предприетите мерки, продължавате да се чувствате крайно изтощени, може би преживявате период на надбъбречна умора, която представлява средна форма на надбъбречна недостатъчност и често води до фибромиалгия (причина за необяснима болка по тялото и умора).

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НАДБЪБРЕЧНАТА УМОРА?

Надбъбречната умора е термин, който се прилага за съвкупност от неспецифични симптоми, като болки в тялото, умора, нервност, нарушения на съня и храносмилателни проблеми.

Надбъбречната умора е все по-често срещана, но понякога противоречива диагноза, използвана за посочване на изтощение на надбъбречните жлези. Надбъбречни жлези произвеждат различни хормони, които са от съществено значение за живота. Медицинският термин “надбъбречна недостатъчност” се отнася до неадекватно производство на един или повече от тези хормони в резултат на основно заболяване или операция. Кортизолът е хормон, отделящ се от надбъбречните жлези за регулиране на кръвното налягане. В отговор на стрес, надбъбречните жлези отделят по-голямо количество кортизол. Смята се, че надбъбречната умора се появява, когато надбъбречните жлези са претоварени от прекомерното освобождаване на кортизол и така те не са в състояние да произвеждат нивата на кортизол, необходими за оптималната функция на тялото.

Хроничната стресова реакция „винаги в действие“ може да доведе до по-високи нива на кортизола: хормонът е отговорен за т.нар. реакции „ съпротивлявай се или бягай“ и може да причини нарушения на съня, раздразнителност, чувство на неудовлетвореност, безпокойство, усещане за непълноценност.

Когато това продължи, може да причини срив на надбъбречната система, която е отговорна за регулирането на метаболизма, имунната система, кръвното налягане и реакцията на стрес, а това от своя страна води до спад в нивото на кортизол. Въпреки че, това звучи като нещо добро, ние се нуждаем от определено количество от хормона, за да може организмът ни да функционира правилно и да поддържа необходимата енергия. Тъй като надбъбречната система не регулира ефективно тези хормони, ние няма да имаме необходимата енергия за справяне със стреса, а същевременно ще бъдем подложени на същите причинители на стрес.

Това може да доведе до нарастване на стреса, дори когато чувстваме, че сме достигнали възможния предел. Тогава физическите симптоми стават още по-изразени.

Създателят на термина „надбъбречна умора“, д-р Джеймс Л. Уилсън, в книгата си „Надбъбречна умора: Синдром на 21-ви век“, описва надбъбречните жлези като „две малки жлези, които се намират на върха на бъбреците, и са с размерите на големи гроздови зърна, които тежат около пет до осем грама. “

Според Уилсън надбъбречните жлези отделят над петдесет хормона. Често чуваме само за DHA и кортизола, но четиридесет процента от естрогена или прогестерона при жените се произвеждат в надбъбречните жлези, а около четиридесет процента от тестостерона при мъжете се произвежда в надбъбречните жлези.

Практикуващите, които лекуват надбъбречната умора, вземат под внимание всеобхватната функция на тези жлези и широкия спектър от проблеми, които могат да възникнат, когато надбъбречните жлези не функционират оптимално. „Те имат много дълбоко въздействие върху цялото тяло“, казва д-р Уилсън. „Те са жлезите, които първо реагират на стрес, но и първите, които страдат в резултат на стрес.“

ПРИЧИНИ

Всяко прекомерно подлагане на стрес кара надбъбречните жлези да увеличат производството на кортизол.

Към потенциалните причинители на стрес се отнасят влиянието на околната среда и подлагането на диета, както и изпитването на тревожност и емоционален стрес. Преживявания като скръб, травма или автоимунни състояния се считат за възможен причинител на хронично негативно въздействие върху функционирането на надбъбречната система. Прекомерната употреба на антибиотици също може да има вредни ефекти върху производството на кортизол.

ПРИЗНАЦИ И СИМПТОМИ

Признаците и симптомите на надбъбречната умора могат да включват:

Умора
Болки в тялото
Ниско кръвно налягане
Често виене на свят/Замаяност
Необяснима загуба на тегло/ Качване на тегло
Безсъние
Несправяне със стреса и промяна в настроението
Когнитивни проблеми или „мозъчна мъгла“
Повишени нива на енергия вечер
Глад за солени и сладки храни
Прекомерна употреба на кофеин и други стимуланти
Често уриниране
Загуба на косми по тялото
Обезцветяване на кожата (хиперпигментация)
Мускулна и костна слабост
Лоша циркулация
Намалено либидо.

Но най-често срещаните симптоми на надбъбречна умора могат да се класифицират в 3 основни групи:

УСЕЩАНЕ НА СИЛНА УМОРА И ИЗТОЩЕНИЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ

Най-честият симптом е усещането за силно, продължително изтощение, което може да бъде физическо под формата на умора или психическо, чиято възможна проява може да бъде липсата на енергия и стимул за извършване на рутинни дейности от ежедневието.

Имайте предвид, че това състояние може да бъде свързано и с депресия, затова е необходимо по-специално наблюдение на признаците. Ако състоянието ви е моментно, причинено от конкретни събития или други фактори, би трябвало да почувствате подобрение след полагане на съответните грижи за възстановяване и почивка в рамките на 2-3 дни. Но при липса на подобрение и усещане на хронично изтощение, е възможно да имате един от следните проблеми като надбъбречна умора, депресия или фибромиалгия.

НЕОБЯСНИМИ БОЛКИ ПО ТЯЛОТО

Един от симптомите на нарушения на надбъбречната жлеза е мускулната и костната слабост, главно поради това, че хронично повишените нива на кортизол могат да причинят по-голямо разграждане на протеините на тялото ви, което води до загуба на мускулна маса и костна плътност. Когато това се случи, това може да доведе до чувство на болка по неспецифичен начин.

Това може да бъде много смущаващо, защото всеки ден болката може да засяга различни органи. Един ден може да почувствате болки в гърба, на следващия ден болки във врата, след това цялостна болка и главоболие, последвано от никаква болка за един ден. Това е част от причината хората, които се борят с проблема, да не желаят да говорят с лекар. От друга страна това е и причината някои лекари да се съмняват дали това не е психосоматична реакция на стрес и да смятат, че болката може да не е „истинска“.

НЕУТОЛИМ ГЛАД ЗА СЛАДКО И КОФЕИН

Поради усещането за силно изтощение, породено от проблемите с надбъбречните жлези, може да се пристрастим към нездравословния навик на непрекъснато консумиране на сладки храни и кофеинови напитки, тъй като за кратко те ни осигуряват необходимата енергия.

Но този избор обикновено задълбочава проблема, тъй като прекомерната употреба на захар и кофеин може да предизвика срив в кръвната захар, което ни кара да се чувстваме още по-изморени отпреди. От своя страна умората ограничава желанието ни за спортна дейност и така цикълът захар, кофеин и заседнал начин на живот влошава положението и може да изостри физическите симптоми, като болки в тялото и главоболие.

НАДБЪБРЕЧНАТА УМОРА И БОЛЕСТТА НА АДИСОН

Надбъбречната умора е тясно свързана, но не трябва да се бърка с болестта на Адисон: разстройство, характеризиращо се с недостатъчно производство на кортизол поради патология, пряко засягаща надбъбречните жлези, или поради нарушаване на сигнализирането между мозъка и надбъбречните жлези. Симптомите на болестта на Адисон са подобни на надбъбречната умора, като основната разлика е, че надбъбречната умора се счита за възможен резултат от прекомерната употреба на иначе здрави надбъбречни жлези поради стрес.

„Надбъбречните жлези са необходими, за да има глюконеогенеза, която да се осъществи в черния дроб, както и съхранението на гликоген, което стимулира производството на кръвна глюкоза“, казва д-р Уилсън. “И така, повечето от основните симптоми, както на надбъбречната умора, така и на болестта на Адисон, са резултат или от липсата на кортизол, или от липсата на кръвна глюкоза и от многото въздействия, които тя има систематично в цялото тяло. За разлика от болестта на Адисон, надбъбречната умора няма патологичен произход, освен при прекомерната употреба на антибиотици, което може частично да увреди функционирането на надбъбречните жлези. Разликата между болестта на Адисон и надбъбречната умора се състои в това, че говорим за тяло, което не може да отдели кортизол, спрямо тяло, което не секретира достатъчно кортизол. “

НАДБЪБРЕЧНАТА УМОРА КАТО ДИАГНОСТИЧНА КАТЕГОРИЯ

Някои проучвания оспорват „надбъбречната умора“ като диагностична категория. Симптомите, свързани с надбъбречната дисфункция, също се наричат „надбъбречно разстройство“ или „надбъбречна недостатъчност“. Някои изследователи твърдят, че надбъбречната умора не съществува.

Преглед от 2016 г., публикуван в медицинското списание BMC Endocrine Disorders, изследва петдесет скорошни проучвания и заключава, че няма статистически проверима връзка между надбъбречната недостатъчност и умората.

Практикуващи лекари като д-р Уилсън обаче не са съгласни. „Изследването за това датира от години. Хенри Хароуър, един от основните редактори на The Journal of Endocrinology, пише доста за слабата надбъбречна функция, известна с различни имена като хипокортизолизъм “, казва Уилсън.

Преглед, основан на доказателства от 2011 г., публикуван в „Интегративна медицина“, гласи: „Проучванията показват връзка между хипокортизолизма и многобройни болестни състояния, като метаболитен синдром и фибромиалгия, както и синдроми на хронична болка, кардиометаболитни заболявания, разстройства на настроението, автоимунни заболявания и злокачествени заболявания . “

Надбъбречната умора все повече се разпознава от натуропатите, хомеопатите и лекарите по функционална медицина. Въпреки това, много лекари по традиционна медицина поддържат, че то не е жизнеспособно медицинско състояние, отчасти поради това, колко обобщени са предполагаемите му симптоми и факта, че те могат да се отнасят до много други причини като депресия или хипотиреоидизъм.

Д-р Уилсън обобщава „Това не е болест. Това е синдром, който е резултат от стреса до момент, в който тялото не може да реагира по оптимален начин.” Той прави връзка между надбъбречната умора и почти всички автоимунни заболявания, тъй като психическите и физически стресове, придружаващи такива състояния, също засягат надбъбречните жлези.

Лекарите, които лекуват надбъбречната умора, също предполагат, че състояния като клинична депресия и ПТСР често облагат надбъбречните жлези по начини, които могат да причинят хроничен дефицит.

„Около двадесет и пет процента от това, което се счита за клинична депресия, също включва нисък кортизол, докато около седемдесет и пет процента от клиничната депресия включва и висок кортизол“, казва д-р Уилсън. „Така че, това е широко разпространено, тъй като надбъбречната жлеза има толкова много общо с правилната имунна функция, правилния баланс на кръвната захар и с мозъчната функция. Има хиляди рецептори на кортизол във всяка част на мозъка и те работят заедно помежду си и с другите невротрансмитери. “

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА НАДБЪБРЕЧНАТА УМОРА

Надбъбречната недостатъчност може да се диагностицира чрез кръвни тестове и специални тестове за стимулиране, които показват неадекватните нива на надбъбречните хормони.

Някои от последните научни дебати за надбъбречната умора са свързани с диагностичните методи. Преди това надбъбречното здраве често се оценяваше с помощта на кръвни тестове, предназначени за болестта на Адисон и синдрома на Кушинг – тестове, които според някои специалисти са недостатъчни за измерване на сложните цикли на нивата на кортизол.

Лекарите, които изследват специално за надбъбречна умора, най-често го правят с помощта на тестове за урина или слюнка за измерване на нивата на кортизол. „Трябва също така да добиете представа за стреса в живота на хората“, казва д-р Уилсън. „Можете да имате пациент с нормални нива на кортизол, но който е изтощен и работи четиринадесет часа, например.“

Тъй като нивата на кортизол варират през деня, лекарите, лекуващи надбъбречната умора, предполагат, че е важно да се приложат изчерпателни тестове, както и да се разберат ежедневните енергийни модели на пациента, за да се оценят по-добре циклите на производство на кортизол през деня.

ЛЕЧЕНИЕ

За момента няма фармацевтично лечение на надбъбречната умора, което някои натуропати и лекари по остеопатия смятат за фактор по отношение на схващането на традиционната медицина за това състояние. Естествените начини за лечение включват промени в начина на живот като диета с ниско съдържание на захар / ниско съдържание на кофеин, избягване на нездравословна храна, здравословен режим на съня и хранителни добавки.

Добавките, за които се смята, че помагат за облекчаване на надбъбречната умора, включват:

Витамин С
Магнезий
Витамини от група B
Коензим Q10
Родиола
Корен от женско биле.

Други здравословни практики като ежедневна хидратация, регулиране на кръвната захар чрез балансиран режим на хранене и медитация също имат положителен ефект върху нормалната функция на надбъбречните жлези.

Един от най-основните начини за облекчаване на симптомите на надбъбречна умора може да се окаже и най-трудният: това се редовните тренировки и физически упражнения. В условията на тази нервно-мускулна умора е по-трудно да се включите в продължителни и интензивни упражнения. Въпреки това, самото упражнение може да бъде най-доброто нещо, което човек може да приложи от гледна точка на промяна в начина на живот, за да се справи със симптомите.

Ако все още не сте готови, започнете с 15-минутни разходки навън на чист въздух, с малко по-бързо темпо, отколкото обикновено.Това може да помогне за облекчаване на стреса и да ви накара да включите повече упражнения в ежедневието си.

Изборът на здравословен начин на живот, включващ консумирането на питателна храна, поддържането на социални контакти, намирането на начини за премахване на стреса и фокусирането върху качествения сън, е част от решението на проблема, но внимавайте със съня. Когато се чувствате изтощени и уморени по някаква причина, изкушението е да си почивате и да спите повече, включително да спите и да спите дълго. За съжаление това може да влоши проблемите ви, защото ще „изхвърлите часовника си“. По-добре е да създадете режим за лягане и строг режим на съня, особено ако установите, че сънят по-дълго време не помага.

ПРИ ПОСОЧЕНИТЕ СИМПТОМИ КОНСУЛТИРАЙТЕ СЕ С ЛЕКАР

Дори ако Вашият лекар не приема надбъбречната умора като официална диагноза, ако изпитвате горепосочените симптоми и ако нищо не помага, си струва да се прегледате и да си направите съответните кръвни тестове. Често това, което изглежда като надбъбречна умора, може да е нещо друго, като проблем с щитовидната жлеза или друг хормонален проблем.

Може да страдате и от фибромиалгия, разстройство, което също идва с обширна мускулно-скелетна болка, умора, проблеми със съня и промени в настроението. Веднъж отхвърлена като психологически проблем вместо действително разстройство, фибромиалгията вече има възможности за лечение, които включват лекарства, физическа терапия и управление на болката.
Ако чувствате, че страдате от надбъбречна умора, или от фибромиалгия, може да се наложи насочване към ревматолог за подходящ скрининг и лечение.

Оценете сега!

[Общо: 5 Средно: 4.4]