Категория: Публикации

През изминалите години в България се отчита висок ръст на процедурите, свързани с естетични корекции. Като те стават все по-търсени, както от жени, така и от мъже. В своето ежедневие всеки се стреми да изглежда по-добре, а все повече млади хора желаят да подражават на известни модели, певици или инфлуенсъри, които налагат критериите за красота. За нас, от АМК, като професионалисти, развиващи се в сферата на здравето и красотата, е много интересно да проследим не само какви са тенденциите в тази посока, но и нагласите сред българите, като цяло, към естетичните корекции. Повече по темата можете да разберете и вие в следващите редове.

Нагласите на българите според проучване на „Тренд“

Между 3 и 12 юли 2022 година в България е проведено проучване на „Тренд“, което дава информация за това какви са нагласите на обществото спрямо естетичните корекции. Изследването е осъществено по поръчка на вестник „24 часа”. Проучването обхваща 1005 респондента, които са интервюирани лице в лице чрез таблет.

74 на сто от българите са заявили, че според тях естествената красота е за предпочитане пред естетичните процедури. Също така, повече от половината запитани – 60%, са споделили, че не са съгласни с корекции по външния вид. Изследването сочи, че 900 хиляди българи не биха имали нищо против да прибегнат към разкрасителна процедура, а 62 на сто от участниците изказват мнение, че според тях по-младите момичета не бива да прибягват към естетични интервенции.

Гледните точки на поколенията спрямо естетичните корекции

Анкетираните в по-зряла възраст са повече против процедурите за разкрасяване на външния вид, спрямо по-младите, които дават по-често своя вот – “ЗА”. Всички въпроси от анкетата показват и разликата в мисленето между поколенията по темата. По-младите респонденти дават по-често положителни отговори за възприятията си спрямо естетичните корекции. По-възрастните изказват по-консервативно мнение за методите, които се използват за разкрасяване в момента.

Респондентите между 18-29 г., които одобряват естетичните процедури, са с най-голям дял – 56%. Докато, общият дял на интервюираните показва, че едва 27 на сто от българите са на мнение, че в разкрасителните интервенции няма нищо лошо.  По-малко от половината анкетирани на възраст между 18-29 г., са заявили, че нямат против да коригират външния си вид – 36%. С 10% по-малко (26%) са тези на възраст между 30 и 39 г., които заявяват същото. Анкетата показва, че българите в по-зряла възраст желаят по-малко естетическа намеса във външния си вид, в спрямо младото поколение.

Контрастът в нагласите спрямо пол и местоживеене

Прави впечатление, че малко по-голям процент от жените са дали положителен отговор за нагласите си спрямо естетичните процедури – тридесет на сто. Малко по-малък % – 24 процента, са мъжете, които дават същия отговор. Само 16 на сто от всички запитани, в страната ни, са посочили, че нямат желание да правят промени по външния си вид. 80 процента са категорични, че не искат да правят никаква корекция.

Според проучването, хората, които живеят в София и по-големите градове, по-скоро, одобряват съвременните разкрасителни процедури, спрямо анкетираните, които са в по-малките градове. Респондентите от Столицата, в по-голям дял, имат желание за естетични корекции, спрямо тези, в по-малките населени места.

Известните личности и стандартите за красота

Повече от половината запитани – 76 на сто, са съгласяват с факта, че разкрасителните интервенции се налагат все повече от популярните лица. Едва 15 процента не мислят така. Прави впечатление, че същият процент – 76, са и припозналите се със следното твърдение: „От естествената красота по-хубаво няма“. Почти ⅔ от анкетираните са отбелязали, че разкрасителните процедури не бива да се позволяват на момичета в по-крепка възраст. По-голяма част от респондентите между 18-29 г., не са дали положителен отговор на това твърдение. ¾ от общо запитаните са отговорили, че младите момичета прекаляват с процедурите по разкрасяване. Само 13% не са на това мнение.

Повече от ¾ от българите са на мнение, че критерии за красота в България се налагат от фолк певиците. След тях, анкетираните нареждат световноизвестни личности (56% дават гласа си за тях).  37 на сто от респондентите са отбелязали, че инфлуенсърите определят стандартите за красота. Като най-младите възрастови групи посочват, най-често, инфлуенсърите в отговорите на своята анкета.

Естетични корекции при жени, близки и партньор

⅖ от българите смятат, че естетични интервенции, които дамите предприемат, ги правят еднотипни. Повече жени са се съгласили с твърдението в сравнение с отговорите на мъжката аудитория. Само 35 на сто от анкетираните са дали своето мнение, че допълнителните корекции помагат на съвременните жени да изглеждат красиви. 26 процента от запитаните биха подкрепили близки или приятели да прибегнат към разкрасителна процедура. А повече от половина респонденти  (55%) са заявили, че не биха приели такава подкрепа от страна на близък. 22% от българите казват, че ще насърчат своя интимен партньор в желанието му да направи естетична корекция, а 65 на сто – по-скоро не биха били склонни.

Мнение за видовете разкрасителни корекции

Най-отрицателно е отношението на българите към корекциите на устните – 78 на сто. Следва коригирането на носа без това да произтича от медицински нужди – 74 процента. Висок дял на неодобрение срещат и пластичните операции на лице – 67 процента. След това се нареждат интервенциите, свързани с уголемяването на гърди – 63 процента. Най-малко отрицателно се възприема поставянето на изкуствени мигли, 56 на сто от анкетираните не го одобряват. Удължаването на косата също се възприема негативно от повече от половината анкетирани – 52%.

Тази статистиката илюстрира нагласите в България към естетичните корекции. Тя може да послужи за своеобразен ориентир, който посочва текущото мнение в страната и съответно какви тенденции се задават в бъдеще.

Причини, признаци, симптоми, диагностициране и лечение

Източници:

• https://blog.myfitnesspal.com/what-exactly-is-adrenal-fatigue/
• https://www.endocrineweb.com/conditions/adrenal-disorders/adrenal-fatigue
• https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/addisons-disease/expert-answers/adrenal-fatigue/faq-20057906

Във време на пандемия, политически и социални предизвикателства, финансова несигурност, безработица и житейски трудности, усещането за изтощение и изчерпване на жизнената енергия за съжаление сякаш е новата нормалност за много от нас.

Обръщането към грижата за себе си, която в основата си включва достатъчно пълноценен сън, здравословна храна и физическа активност, обикновено помага за възстановяване на енергийния баланс. Но ако въпреки предприетите мерки, продължавате да се чувствате крайно изтощени, може би преживявате период на надбъбречна умора, която представлява средна форма на надбъбречна недостатъчност и често води до фибромиалгия (причина за необяснима болка по тялото и умора).

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НАДБЪБРЕЧНАТА УМОРА?

Надбъбречната умора е термин, който се прилага за съвкупност от неспецифични симптоми, като болки в тялото, умора, нервност, нарушения на съня и храносмилателни проблеми.

Надбъбречната умора е все по-често срещана, но понякога противоречива диагноза, използвана за посочване на изтощение на надбъбречните жлези. Надбъбречни жлези произвеждат различни хормони, които са от съществено значение за живота. Медицинският термин “надбъбречна недостатъчност” се отнася до неадекватно производство на един или повече от тези хормони в резултат на основно заболяване или операция. Кортизолът е хормон, отделящ се от надбъбречните жлези за регулиране на кръвното налягане. В отговор на стрес, надбъбречните жлези отделят по-голямо количество кортизол. Смята се, че надбъбречната умора се появява, когато надбъбречните жлези са претоварени от прекомерното освобождаване на кортизол и така те не са в състояние да произвеждат нивата на кортизол, необходими за оптималната функция на тялото.

Хроничната стресова реакция „винаги в действие“ може да доведе до по-високи нива на кортизола: хормонът е отговорен за т.нар. реакции „ съпротивлявай се или бягай“ и може да причини нарушения на съня, раздразнителност, чувство на неудовлетвореност, безпокойство, усещане за непълноценност.

Когато това продължи, може да причини срив на надбъбречната система, която е отговорна за регулирането на метаболизма, имунната система, кръвното налягане и реакцията на стрес, а това от своя страна води до спад в нивото на кортизол. Въпреки че, това звучи като нещо добро, ние се нуждаем от определено количество от хормона, за да може организмът ни да функционира правилно и да поддържа необходимата енергия. Тъй като надбъбречната система не регулира ефективно тези хормони, ние няма да имаме необходимата енергия за справяне със стреса, а същевременно ще бъдем подложени на същите причинители на стрес.

Това може да доведе до нарастване на стреса, дори когато чувстваме, че сме достигнали възможния предел. Тогава физическите симптоми стават още по-изразени.

Създателят на термина „надбъбречна умора“, д-р Джеймс Л. Уилсън, в книгата си „Надбъбречна умора: Синдром на 21-ви век“, описва надбъбречните жлези като „две малки жлези, които се намират на върха на бъбреците, и са с размерите на големи гроздови зърна, които тежат около пет до осем грама. “

Според Уилсън надбъбречните жлези отделят над петдесет хормона. Често чуваме само за DHA и кортизола, но четиридесет процента от естрогена или прогестерона при жените се произвеждат в надбъбречните жлези, а около четиридесет процента от тестостерона при мъжете се произвежда в надбъбречните жлези.

Практикуващите, които лекуват надбъбречната умора, вземат под внимание всеобхватната функция на тези жлези и широкия спектър от проблеми, които могат да възникнат, когато надбъбречните жлези не функционират оптимално. „Те имат много дълбоко въздействие върху цялото тяло“, казва д-р Уилсън. „Те са жлезите, които първо реагират на стрес, но и първите, които страдат в резултат на стрес.“

ПРИЧИНИ

Всяко прекомерно подлагане на стрес кара надбъбречните жлези да увеличат производството на кортизол.

Към потенциалните причинители на стрес се отнасят влиянието на околната среда и подлагането на диета, както и изпитването на тревожност и емоционален стрес. Преживявания като скръб, травма или автоимунни състояния се считат за възможен причинител на хронично негативно въздействие върху функционирането на надбъбречната система. Прекомерната употреба на антибиотици също може да има вредни ефекти върху производството на кортизол.

ПРИЗНАЦИ И СИМПТОМИ

Признаците и симптомите на надбъбречната умора могат да включват:

• Умора
• Болки в тялото
• Ниско кръвно налягане
• Често виене на свят/Замаяност
• Необяснима загуба на тегло/ Качване на тегло
• Безсъние
• Несправяне със стреса и промяна в настроението
• Когнитивни проблеми или „мозъчна мъгла“
• Повишени нива на енергия вечер
• Глад за солени и сладки храни
• Прекомерна употреба на кофеин и други стимуланти
• Често уриниране
• Загуба на косми по тялото
• Обезцветяване на кожата (хиперпигментация)
• Мускулна и костна слабост
• Лоша циркулация
• Намалено либидо.

Но най-често срещаните симптоми на надбъбречна умора могат да се класифицират в 3 основни групи:

1. УСЕЩАНЕ НА СИЛНА УМОРА И ИЗТОЩЕНИЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ

Най-честият симптом е усещането за силно, продължително изтощение, което може да бъде физическо под формата на умора или психическо, чиято възможна проява може да бъде липсата на енергия и стимул за извършване на рутинни дейности от ежедневието.

Имайте предвид, че това състояние може да бъде свързано и с депресия, затова е необходимо по-специално наблюдение на признаците. Ако състоянието ви е моментно, причинено от конкретни събития или други фактори, би трябвало да почувствате подобрение след полагане на съответните грижи за възстановяване и почивка в рамките на 2-3 дни. Но при липса на подобрение и усещане на хронично изтощение, е възможно да имате един от следните проблеми като надбъбречна умора, депресия или фибромиалгия.

2. НЕОБЯСНИМИ БОЛКИ ПО ТЯЛОТО

Един от симптомите на нарушения на надбъбречната жлеза е мускулната и костната слабост, главно поради това, че хронично повишените нива на кортизол могат да причинят по-голямо разграждане на протеините на тялото ви, което води до загуба на мускулна маса и костна плътност. Когато това се случи, това може да доведе до чувство на болка по неспецифичен начин.

Това може да бъде много смущаващо, защото всеки ден болката може да засяга различни органи. Един ден може да почувствате болки в гърба, на следващия ден болки във врата, след това цялостна болка и главоболие, последвано от никаква болка за един ден. Това е част от причината хората, които се борят с проблема, да не желаят да говорят с лекар. От друга страна това е и причината някои лекари да се съмняват дали това не е психосоматична реакция на стрес и да смятат, че болката може да не е „истинска“.

3. НЕУТОЛИМ ГЛАД ЗА СЛАДКО И КОФЕИН

Поради усещането за силно изтощение, породено от проблемите с надбъбречните жлези, може да се пристрастим към нездравословния навик на непрекъснато консумиране на сладки храни и кофеинови напитки, тъй като за кратко те ни осигуряват необходимата енергия.

Но този избор обикновено задълбочава проблема, тъй като прекомерната употреба на захар и кофеин може да предизвика срив в кръвната захар, което ни кара да се чувстваме още по-изморени отпреди. От своя страна умората ограничава желанието ни за спортна дейност и така цикълът захар, кофеин и заседнал начин на живот влошава положението и може да изостри физическите симптоми, като болки в тялото и главоболие.

НАДБЪБРЕЧНАТА УМОРА И БОЛЕСТТА НА АДИСОН

Надбъбречната умора е тясно свързана, но не трябва да се бърка с болестта на Адисон: разстройство, характеризиращо се с недостатъчно производство на кортизол поради патология, пряко засягаща надбъбречните жлези, или поради нарушаване на сигнализирането между мозъка и надбъбречните жлези. Симптомите на болестта на Адисон са подобни на надбъбречната умора, като основната разлика е, че надбъбречната умора се счита за възможен резултат от прекомерната употреба на иначе здрави надбъбречни жлези поради стрес.

„Надбъбречните жлези са необходими, за да има глюконеогенеза, която да се осъществи в черния дроб, както и съхранението на гликоген, което стимулира производството на кръвна глюкоза“, казва д-р Уилсън. “И така, повечето от основните симптоми, както на надбъбречната умора, така и на болестта на Адисон, са резултат или от липсата на кортизол, или от липсата на кръвна глюкоза и от многото въздействия, които тя има систематично в цялото тяло. За разлика от болестта на Адисон, надбъбречната умора няма патологичен произход, освен при прекомерната употреба на антибиотици, което може частично да увреди функционирането на надбъбречните жлези. Разликата между болестта на Адисон и надбъбречната умора се състои в това, че говорим за тяло, което не може да отдели кортизол, спрямо тяло, което не секретира достатъчно кортизол. “

НАДБЪБРЕЧНАТА УМОРА КАТО ДИАГНОСТИЧНА КАТЕГОРИЯ

Някои проучвания оспорват „надбъбречната умора“ като диагностична категория. Симптомите, свързани с надбъбречната дисфункция, също се наричат ​​„надбъбречно разстройство“ или „надбъбречна недостатъчност“. Някои изследователи твърдят, че надбъбречната умора не съществува.

Преглед от 2016 г., публикуван в медицинското списание BMC Endocrine Disorders, изследва петдесет скорошни проучвания и заключава, че няма статистически проверима връзка между надбъбречната недостатъчност и умората.

Практикуващи лекари като д-р Уилсън обаче не са съгласни. „Изследването за това датира от години. Хенри Хароуър, един от основните редактори на The Journal of Endocrinology, пише доста за слабата надбъбречна функция, известна с различни имена като хипокортизолизъм “, казва Уилсън.

Преглед, основан на доказателства от 2011 г., публикуван в „Интегративна медицина“, гласи: „Проучванията показват връзка между хипокортизолизма и многобройни болестни състояния, като метаболитен синдром и фибромиалгия, както и синдроми на хронична болка, кардиометаболитни заболявания, разстройства на настроението, автоимунни заболявания и злокачествени заболявания . “

Надбъбречната умора все повече се разпознава от натуропатите, хомеопатите и лекарите по функционална медицина. Въпреки това, много лекари по традиционна медицина поддържат, че то не е жизнеспособно медицинско състояние, отчасти поради това, колко обобщени са предполагаемите му симптоми и факта, че те могат да се отнасят до много други причини като депресия или хипотиреоидизъм.

Д-р Уилсън обобщава „Това не е болест. Това е синдром, който е резултат от стреса до момент, в който тялото не може да реагира по оптимален начин.” Той прави връзка между надбъбречната умора и почти всички автоимунни заболявания, тъй като психическите и физически стресове, придружаващи такива състояния, също засягат надбъбречните жлези.

Лекарите, които лекуват надбъбречната умора, също предполагат, че състояния като клинична депресия и ПТСР често облагат надбъбречните жлези по начини, които могат да причинят хроничен дефицит.

„Около двадесет и пет процента от това, което се счита за клинична депресия, също включва нисък кортизол, докато около седемдесет и пет процента от клиничната депресия включва и висок кортизол“, казва д-р Уилсън. „Така че, това е широко разпространено, тъй като надбъбречната жлеза има толкова много общо с правилната имунна функция, правилния баланс на кръвната захар и с мозъчната функция. Има хиляди рецептори на кортизол във всяка част на мозъка и те работят заедно помежду си и с другите невротрансмитери. “

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА НАДБЪБРЕЧНАТА УМОРА

Надбъбречната недостатъчност може да се диагностицира чрез кръвни тестове и специални тестове за стимулиране, които показват неадекватните нива на надбъбречните хормони.

Някои от последните научни дебати за надбъбречната умора са свързани с диагностичните методи. Преди това надбъбречното здраве често се оценяваше с помощта на кръвни тестове, предназначени за болестта на Адисон и синдрома на Кушинг – тестове, които според някои специалисти са недостатъчни за измерване на сложните цикли на нивата на кортизол.

Лекарите, които изследват специално за надбъбречна умора, най-често го правят с помощта на тестове за урина или слюнка за измерване на нивата на кортизол. „Трябва също така да добиете представа за стреса в живота на хората“, казва д-р Уилсън. „Можете да имате пациент с нормални нива на кортизол, но който е изтощен и работи четиринадесет часа, например.“

Тъй като нивата на кортизол варират през деня, лекарите, лекуващи надбъбречната умора, предполагат, че е важно да се приложат изчерпателни тестове, както и да се разберат ежедневните енергийни модели на пациента, за да се оценят по-добре циклите на производство на кортизол през деня.

ЛЕЧЕНИЕ

За момента няма фармацевтично лечение на надбъбречната умора, което някои натуропати и лекари по остеопатия смятат за фактор по отношение на схващането на традиционната медицина за това състояние. Естествените начини за лечение включват промени в начина на живот като диета с ниско съдържание на захар / ниско съдържание на кофеин, избягване на нездравословна храна, здравословен режим на съня и хранителни добавки.

Добавките, за които се смята, че помагат за облекчаване на надбъбречната умора, включват:

• Витамин С
• Магнезий
• Витамини от група B
• Коензим Q10
• Родиола
• Корен от женско биле.

Други здравословни практики като ежедневна хидратация, регулиране на кръвната захар чрез балансиран режим на хранене и медитация също имат положителен ефект върху нормалната функция на надбъбречните жлези.

Един от най-основните начини за облекчаване на симптомите на надбъбречна умора може да се окаже и най-трудният: това се редовните тренировки и физически упражнения. В условията на тази нервно-мускулна умора е по-трудно да се включите в продължителни и интензивни упражнения. Въпреки това, самото упражнение може да бъде най-доброто нещо, което човек може да приложи от гледна точка на промяна в начина на живот, за да се справи със симптомите.

Ако все още не сте готови, започнете с 15-минутни разходки навън на чист въздух, с малко по-бързо темпо, отколкото обикновено.Това може да помогне за облекчаване на стреса и да ви накара да включите повече упражнения в ежедневието си.

Изборът на здравословен начин на живот, включващ консумирането на питателна храна, поддържането на социални контакти, намирането на начини за премахване на стреса и фокусирането върху качествения сън, е част от решението на проблема, но внимавайте със съня. Когато се чувствате изтощени и уморени по някаква причина, изкушението е да си почивате и да спите повече, включително да спите и да спите дълго. За съжаление това може да влоши проблемите ви, защото ще „изхвърлите часовника си“. По-добре е да създадете режим за лягане и строг режим на съня, особено ако установите, че сънят по-дълго време не помага.

ПРИ ПОСОЧЕНИТЕ СИМПТОМИ КОНСУЛТИРАЙТЕ СЕ С ЛЕКАР

Дори ако Вашият лекар не приема надбъбречната умора като официална диагноза, ако изпитвате горепосочените симптоми и ако нищо не помага, си струва да се прегледате и да си направите съответните кръвни тестове. Често това, което изглежда като надбъбречна умора, може да е нещо друго, като проблем с щитовидната жлеза или друг хормонален проблем.

Може да страдате и от фибромиалгия, разстройство, което също идва с обширна мускулно-скелетна болка, умора, проблеми със съня и промени в настроението. Веднъж отхвърлена като психологически проблем вместо действително разстройство, фибромиалгията вече има възможности за лечение, които включват лекарства, физическа терапия и управление на болката.
Ако чувствате, че страдате от надбъбречна умора, или от фибромиалгия, може да се наложи насочване към ревматолог за подходящ скрининг и лечение.

Основателката на „Mantlepiece PR” Кейт Зада споделя своите мисли относно завръщането ни към обичайната клинична практика

Вероятно всички ние сме на финалната права на пандемията, унищожила не един бизнес. И докато нещата се поуталожат и бизнесът намери свой начин за излизане от изолацията и връщане към една нова „нормалност”, без съмнение за много от нас изходът от тази криза ще бъде фатален.

Твърде възможно е някои естетични клиники да бъдат закрити, практикуващи лекари да се насочат към нещо различно от естетичната практика.За представителите на по-старото поколение, доайени и водещи имена в естетичната медицина, сегашната ситуация може да се окаже причина да се оттеглят от активна дейност.

През последните осем седмици станахме свидетели на опита на някои марки да постигнат своето, прокламирайки позитивност и подкрепящи NHS с доза алтруизъм, предизвиквайки по този начин ефекта на ореола, който е неизбежен докато бизнесът не си стъпи на краката. Други направиха някои обществени, твръде очевидни грешки. Онези, които използваха епидемиологичната обстановка за извличане на финансова изгода, бяха обезличени и засрамени по най-безапелационен начин, което трябваше и да се случи.

Може би е погрешно да гледаме на близкото бъдеще на естетичната индустрия като обречено и мрачно. Може би сега е моментът за прочистване на пазара. Може би това е моментът, когато най-добрите ще оцелеят, онези, които гарантират истински етична практика, поставящи на първо място безопасността на пациента и доказаните резултати, онези, които в практиката не правят компромис с качеството и се стремят към първокласно обслужване.Толкова ли ще е зле ако клиниките и практикуващите лекари, които не са в състояние да отговорят на така належащите в момента изисквания за безопасност на пациента, и от които се очаква спазване на протоколите за безопасност, бъдат принудени да прекратят дейността си ? Може би  корона вирусът се появи, за да се предприемат действия за прочистване на пазара. Сега ще трябва да се полагат по-големи усилия, времето на самодоволството приключи.

И така, как изглежда новата картина и среда след световната епидемиологична обстановка с корона вирус и какви действия следва да предприемем, за да обезпечим бъдещето на бизнеса, свързан естетичната индустрия? Не бихме могли да твърдим със сигурност, че подомна пандемия не би се случила отново. Това, което трябва да направим, е да използваме опита ни с тази ситуация, наподобяващ сценария на Армагедон, за да преосмислим настоящето и пренасочим усилията и бизнеса си в правилната посока. Ето и моите съвети…

Паричният поток е над всичко

Може би това е първото правило, което сте научили при откриването на свой собствен бизнес, но ако в момента паричният поток е свит, не можете да бъдете твърде сурови към себе си и да се упреквате за това. Никой не може да предвиди внезапното спиране на бизнеса в рамките на два до три месеца без никакви приходи. Някои клиники успяха на генерират добри продажби на здравни продукти за грижа в домашни условия, както и през последните месеци се назначават дистанционни консултации. Но нищо не може да възстанови загубите от постъпления, реализирани от извършвани процедури. В началото на месец май правителството откри програма за предоставяне на заем с разумен лихвен процент, който следва да се изплати след 12 месеца. За повече информация можете да посетите сайта на HMRC.

Определете кои процедури ще бъдат най-търсени след като отворите отново врати за пациенти. Помислете коя е основната ви клиентела. По мое мнение всяка процедура, която облекчава дадена емоционална и психическа болка или предоставя решение на проблем, който смущава пациента и го кара да се чувства непривлекателен, ще бъде в списъка на най-желаните процедури още от първия ден на подновяване на практиката ви. Няколко седмици преди датата на възобновяване на дейността информирайте обществеността за това ваше решение и направете график на посещенията на пациентите възможно най-скоро, така че да отговорите на търсенето и същевременно с това да покажете, че сте готови и имате желание да подкрепите вашите пациенти. На пациентите, чийто курс на лечение е прекъснат заради епидемиологичната обстановка и имат притеснения относно крайния резултат от лечението, може да се предложи една безплатна консултация, на която да се обсъди настоящото положение на пациента и да се назначат бъдещи терапии. Потърсете подкрепата на вашите доставчици,  ако се нуждаете от допълнителни консумативи, продукти или апаратура – на този етап всеки ще бъде склонен да преговаря. Гъвкавостта на използването на пакети услуги и цени не е препоръчително, тъй като твръде малко средства от личния бюджет на пациента ще бъдат отделяни за разкрасителни процедури. Намерете тази златната среда, която ще ви позволи да предоставяте качество и стойност на вашите клиенти без да накърнявате доверите към името ви и да принизявате цялостния си имидж.

Безопасността е на първо място

През последните два месеца потребителите, може би повече от когато и да било преди,  положиха изключителни грижи за телата си и цялостното си здравословно състояние. Реалността е такава, че много от вас ще се сблъскат с много по-взискателни и изискващи пациенти, когато говорим за спазването на протоколите за безопасност на пациента, а заедно с това ще трябва да се съобразим и с по-високите им очаквания към избраната  клиника. Как това ще се отрази върху вашата ежедневна практика и по-важното как ще достигне информацията за тези промени до вашите клиенти? Какви комуникационни канали ще използвате: социалните медии, директен имейл, обаждане или под формата на информационен бюлетин? Какви мерки сте предприели, за да осигурите безопасността на вашите клиенти: измервате температурата на всеки посетител, персоналът е преминал тестове за установяване на COVID-19, смяна на манипулационните зали и залите за процедури с цел основно почистване след всеки пациент, кажете ни. Добре е да се знае.

Истинското оцелява

Преосмислете вашата цел като бизнес и това трябва да се случва всяка седмица дори всеки ден Фокусът трябва да бъде вашият пациент. Какво искат пациентите от вас сега, в тези условия, не какво вие искате да постигнете като бизнес. Необходимо е да разработите бизнес стратегия, която е в пряка връзка с удовлетворяването на потребностите на вашата клиентела и се съобразява със средата, в която функционирате. Организациите, които ще успеят да преодолеят бурята и ще оцелеят и в бъдеще, ще бъдат онези организации, които не се опитват да постигнат бързи печалби. Отношенията и връзките с пациенти и партньори сега са по-важни от всякога, особено когато сме зажаднели за нормален човешки контакт след седмици изолация. Установете истинска, топла връзка с вашите пациенти. Дневният ред на това време е всеотдайна грижа за пациента и осигуряване на безопасността на най-високо ниво.

Желая ви успех през следващите месеци и ако се нуждаете от подкрепа или съвет как да преобразувате вашия бизнес в тези несигурни времена, Mantelpiece PR предлага безплатни консултация по телефона или лично. Естетичната индустрия е нашето място за работа и изява и ние сме тук, за да ви подкрепяме.

19 май 2020

Правителството на Шотландия предлага нови законодателни промени, съгласно които само лицензирани немедицински специалисти ще могат да извършват естетични процедури с инжекционни продукти.

Законодателната инициатива има за цел да регулира неправомерната дейност на нездравни специалисти, предоставящи услуги, свързани с поставяне на дермални филъри и инжекционни продукти в обекти, като салони за красота, фризьорски салони и други.

В момента дейността на практикуващите лекари е ясно регламентирана в закон, като всички медицински специалисти, практикуващи естетична медицина, имат валидна регистрация. Не така стоят нещата с немедицинските терапевти. Целта на предложението е да се даде известна гаранция на пациентите, като лицензът ще служи за доказателство, че практикуващият терапевт е обучен да извърши съответната процедура безопасно и ефективно.

“Всичките ни действия са насочени към осигуряването на безопасността на пациента и създаването на нормативна база, която да гарантира, че лицата, практикуващи нехирургични процедури, като дермални филъри и инжекционни продукти, са компетентни, и процедурите се извършват в безопасна и стерилна среда.” – това коментира министърът на здравеопазването Джо ФицПатрик относно внесеното предложение, което е представено за общесвено допитване до края на април.

Междувременно представители на медицинската общност коментират инициативата така: “Категорично не сме съгласни неквалифицирани медицински лица да получават какъвто и да е вид признание или одобрение, позволяващо им да изложат пациентите на риск, като извършват манипулации, свързани с инжектиране на продукти, за което се изисква медицинска квалификация. Категорично сме против да се дава лиценз на неквалифицирани лица – единствената мярка спрямо тези лица е предотвратяване на всяка възможност те да извършват подобна дейност. Всяко друго действие, ще оправдае досегашната практика”.

Източник: Aestetics journal

ИЗТОЧНИК: ОНЛАЙН СПИСАНИЕ „ЕСТЕТИКА“

25 МАРТ 2020

Проучване в британско издание по дерматология публикува данни за рязко увеличаване на кожните алергии (двойно по-голям брой на алергичните реакции от 2007 година до днес), причинени от естествената съставка прополис (пчелен клей), използвана в много продукти за грижа за кожата.

Пчелният прополис е смес, която пчелите произвеждат, смесвайки собствената си слюнка с пчелен восък и частици от цветовете, които опрашват. Той намира приложение в широк спектър от козметични продукти като шампоани, балсами за коса, червила, кремове и пасти за зъби.

Анализът включва 125,436 лица, изследвани в периода между 2007 и 2018 година в страни като Германия, Австрия и Швейцария, и обобщава данни от епикутанни тествания за контактни алергени. Проучването констатира в периода между 2010 и 2018 година увеличаване от 68% на положителните проби при тестване на алергична реакция от прополис.

Ръководителят на проучването, професор Волфганг Ютер, каза следното: „Увеличаването на алергичните състояния от прополис, които се наблюдават през последните години, определено налага по-целенасочено разследване, за да се установи какво провокира тази чувствителност към прополиса. В момента нямаме достатъчно информация за пълния произход на наличния в природата прополис и в каква степен той се използва. Ако тази тенденция на увеличаване на кожните алергии от прополис се запази, ще трябва да се предприемат дейности, свързани с преоценяване на риска и свързаните с управление на риска мерки, като ограничаване на допустимата концентрация на прополис в продукти, чието предназначение е да се нанасят върху кожата”.

Нина Гоуд, ръководител отдел „Комуникации и връзки с обществеността” на Британската асоциация на дерматолозите, коментира проблема така: „В момента прополисът не е сред веществата, които подлежат на рутинното епикутанно тестване за контактни алергени в Обединеното кралство. Затова и не може напълно да се установи нивото на алергии от прополиса. Ако обаче тенденциите в използването на прополис у нас покажат увеличение на алергиите, подобна ситуация би се очаквала и в нашите клиники. Независимо от ползите от естествените съставки в продукти за кожата, не трябва да се приема, че те са по-безопасни. Ако някой изпитва кожна алергична реакция, естествените съставки в козметични продукти не трябва да се изключват като възможен причинител на алергията”.

По последни данни, публикувани от Американското дружество на пластичните хирурзи (ASPS), броят на хората, подлагащи се на козметични корекции продължава да нараства устойчиво. Според годишния отчет на асоциацията, през 2017 г. в САЩ са извършени 17,5 милиона хирургични и малоинвазивни разкрасителни интервенции, което представлява увеличение от 2% в сравнение с предходните дванадесет месеца.

Статистиката показва също и, че интересът към иновативните методи за оформяне на фигурата, базирани на идеологията за минимална инвазивност се е повишил с близо 200% от 2000 г. насам.

Топ 5 на хирургичните и минимално травматичните козметични интервенции

През 2017 г. са реализирани близо 1,8 млн. естетични операции като най-честият им фокус са несъвършенствата на фигурата. Петте най-популярни манипулации сред тях са:

• Уголемяването на бюста (300 378 процедури, увеличение с 3% от 2016 г. насам)
• Липосукцията (246 354 процедури, с 5% повече спрямо 2016 г.)
• Ринопластиката (218 924 процедури, спад с 2% в сравнение с 2016 г.)
• Блефаропластиката (209 571 процедури, приблизително същият брой като през 2016 г.)
• Абдоминопластиката (129 753 процедури, с 2% повече от 2016 г.)

От друга страна, най-търсени сред минимално инвазивните процедури се оказват тези за лице.В челната петица, откроила се на фона на 15,7 млн. извършени манипулации, попадат:

• Инжектирането на Ботулинов токсин тип А (7,23 милиона процедури, с 2% повече от 2016 г.)
• Поставянето на дермални филъри (2,69 млн. процедури, с 3 % повече от 2016 г.)
• Химическият пилинг (1,37 млн. процедури, с 1% повече в сравнение с 2016 г.)
• Лазерната епилация (1,1 млн. процедури, спад от 2% спрямо 2016 г.)
• Микродермабразиото (740 287 процедури, с 4% по-малко от 2016 г.)

Бум на редукционната мамопластика

След слабо понижение спрямо предходната година, през 2017 г. се наблюдава драматичен скок от 11% при интервенциите за намаляване размера на бюста.

Според президента на ASPS д-р Джефри Джанис, редуцирането на гръдната обиколка е една от процедурите, чрез която се постига най-висока степен на удовлетвореност у пациентките. А обяснението за това може да се открие във факта, че с отстраняването на излишната тъкан се преодоляват не само естетически, но и функционални проблеми.

Завръщане на абдоминопластиката

След като през 2016 г. коремната пластика изпада от класацията на петте най-популярни козметични операции, през 2017 г. тя се завръща отново в челните редици, регистрирайки 2000 процедури повече в сравнение с предходния отчет.

“Стегнатият корем е нещо, към което много от нас се стремят, но не всички са в състояние да го постигнат само чрез диета и физически упражнения.” – казва д-р Джанис. “В същото време, с помощта на сертифициран хирург, който да се погрижи за отстраняването на излишната мастна и кожна тъкан и възстановяването на отслабените мускули, коремният профил може да бъде значително подобрен.”- заключава специалистът.

Бум на процедурите за скулптуриране на тялото и неинвазивните методи за премахване на нежеланите мазнини

Анализът на ASPS показва, че все повече хора избират да оформят проблемните области на тялото си с помощта на ултразвук, радио честота, инфрачервена светлина, вакуумен масаж или инжекционни препарати.

В по-детайлен план, годишното проучване отчита ръст от:

• 19% (над 55% от 2000 г. насам) при неоперативните терапии против целулит, използващи лазерно лъчение;
• 7% по отношение на процедурите за разрушаване на мастните клетки чрез замразяване;
• 9% при нетравматичните процедури за борба с излишните мазнини и отпуснатата кожа.

“Нежеланите мазнини са нещо, което засяга огромен брой американци.” – констатира д-р Джанис. “За щастие, днес, пластичната хирургия предлага повече възможности за премахване или преразпределение на мастните отлагания от когато и да било. Клиентите оценяват свободата на избор, особено, що се отнася до процедурите с поддържащ характер, от които могат да се възползват докато се решат на по-драстична и скъпоструваща интервенция.”- допълва медикът.

За ASPS

Американското общество на пластичните хирурзи (ASPS) е най-голямото в света сдружение на специалисти, сертифицирани от Американския борд по пластична хирургия (ABPS), Кралския колеж по медицина и хирургия на Канада, както и други, признати лекарски бордове. С повече от 7 000 членове по целия свят, ASPS е водещ авторитет и информационен източник в сферата на естетичната и реконструктивната хирургия. От момента на основаването си през 1931 г., организацията ратува за утвърждаването на най-високи професионални, етични и качествени стандарти по отношение на, извършваните в глобален мащаб, разкрасителни и пластично-възстановителни интервенции.

За годишната статистика на ASPS

Информацията, поднесена в доклада, има пълното право да претендира за изчерпателност, тъй като се събира посредством първата по рода си онлайн национална база данни (TOPS). С помощта на платформата, членовете на организацията регистрират всеки случай от своята практика, поддържайки ясна, картината за състоянието на пластичната хирургия.

И макар статистиката да илюстрира най-вече случващото се в САЩ, тя може да послужи като своеобразен ориентир за тенденциите – текущи или задаващи се, в нашата страна и останалите краища на света.

еволюция на процедурите за извайване на фигурата

Годината е 1977. Джими Картър застава начело на Белия дом. САЩ предава на Панама управлението на Панамския канал. Apple пуска серия персонални компютри на пазара. Кралят на рокендрола е покосен от сърдечен удар. А в кината “избухват” първите “Междузвездни войни”…

Сега, нека погледнем картината от малко по-различна перспектива. Онова време бе и ерата на прословутата рокля “прегърни ме”, изработена от копринено жарсе, показващо всяка извивка на женската фигура. Дамите с фино телосложение изглеждаха по-съвършени от всякога в модния тоалет, а какъв избор имаха онези с пухкава талия и бедра? Безспорно неголям – да загърбят актуалните тенденции; да гладуват, следвайки примера на Джак Лалeйн или да се подложат на липосукция, свързана с обща анестезия и едноседмичен болничен престой.

И ето че на фона на всичко това, сякаш в отговор на милиони женски молитви, се появява един дребничък парижки хирург на име Ив Джерард Илюз . Техниката му за отстраняване на излишните мазнини без големи белези или отворена операция звучи твърде добре, за да е истина и едва ли някой в онези дни предполага, че именно тя ще промени хода на пластичната хирургия…

Илюз новаторът

Въпреки че още през 20-те години на миналия век са правени опити за оперативно отстраняване на нежеланата подкожна мазнина, именно д-р Ив Джерард Илюз (1929-2015) е приеман за създател на техниката, която днес наричаме “липосукция”. Парижанинът използва канюла, инжектираща течност, за да раздроби мастните отлагания, които в последствие биват изсмукани през направените в кожния участък, малки разрези. Преди нововъведенията на Илюз излишните мазнини се отстраняват чрез остра кюрета, без всмукващо устройство и без инфилтриране на разтвори, което причинява масивни отоци и хематоми. Процедурата се извършва под обща анестезия и е съпроводена със значителна загуба на кръв, изискваща трансфузия. И въпреки високата ‘’цена”, която пациентите плащат в името на красотата си, крайният резултат често е твърде незадоволителен.

С еволюирането на новия метод се въвеждат и нови техники за анестезия, които елиминират или намаляват много от потенциалните нежелани реакции. В резултат от това днес липосукцията е безопасна, ефективна, безболезнена и популярна процедура за редуциране на мастната тъкан и скулптуриране на тялото.

Спомняйки си своя колега и приятел, пластичният хирург Фоад Нахаи казва: “Методите на Илюз представляват разрушителна иновация, която промени завинаги техниките за оформяне на тялото. Липосукцията се разпростря отвъд оформянето на фигурата, намирайки широко приложение в сферата на реконструктивната и естетичната хирургия. Илюз проправи пътя към днешния липофилинг, който сам по себе си е друга разрушителна иновация.”

През 2009 г. пластичният хирург Питър Бела Фодор написва подробна хронология на развитието на липосукцията, в която делото на д-р Илюз намира заслужено място. “Постиженията на Илюз са колосални. Най-важният му принос бе въвеждането на затъпената канюла, която отстранява мазнините, щадейки прилежащите тъкани. Благодарение на нея, както и на още едно от нововъведенията на Илюз – куршумовидната канюла с отворен връх (канюла “Мерцедес”), усложненията бяха драстично намалени и процедурата стана възпроизводима в ръцете на други хирурзи. Техниката бе приспособена към широк спектър от области на тялото и за пръв път стана очевиден нейният потенциал като опора на естетичната хирургия” -пише д-р Фодор.

Илюз представя метода си в САЩ за първи път през 1982 г. По това време максималното количество мазнина, която той заявява, че може да бъде безопасно отстранена, е 2 литра, което се различава значително от максимално допустимите 5 литра, отбелязани в ръководството на Американското дружество за естетична пластична хирургия (ASAPS).

Макар че не може да говори перфектно английски, прочутата лекция на Илюз на фона на люлеещите се палми в Хавай е повратна точка в развитието на пластичната хирургия. Американските хирурзи и дерматолози бързо започват да експериментират с техниката и разработват различни способи за седация, които елиминират нуждата от обща анестезия.

Скоро след презентацията, тогавашният президент на Американското дружество на пластичните хирурзи (ASPS) Марк Горни инициира комитет, чиято мисия е да посети Илюз и да наблюдава работата му. По онова време д-р Илюз извършва операциите си в клиника, находяща се на улица “Spontini” в един от модерните арондисмани на Париж (През 2003 г. мястото става известно като “Парижката естетична клиника Spontini” и в чакалнята е окачен плакат в чест на медика. Сега тя е “Clinique Nescens Paris Spontini” – хотел и частен хирургичен апартамент, притежаван и управляван от швейцарската анти-ейдж козметична марка Nescens).

След завръщането си членовете на комитета публикуват доклад с обширни препоръки, разработват план за постепенно въвеждане на процедурата в практиката на американските хирурзи и организират курсове за обучение в цялата страна.

“От Европа пристигаха множество пациенти, твърдейки, че им е правена липосукция, която по това време се наричаше “липолиза”. Но заявленията им бяха посрещани със съмнение и купища отворени отрицателни писма в пресата. Местните хирурзи не вярваха, че това е възможно, докато не успяваха да постигнат същите резултатите” – спомня си д-р Фодор.

Липосукцията в наши дни

Много от принципите на Илюз са оцелели и до днес. Като например концепцията, че има зони от тялото, които са благоприятни за липосукция и такива, чиито мазнини не бива да бъдат изсмуквани. Живи са и популяризираните от него “мокри техники”.

Понастоящем се прилагат различни похвати за отстраняване на неестетичните мазнини, които се отличават основно по вида/количеството на инфилтрирания разтвор и по, всмукващия мастните натрупвания, агент (вакуумна, лазерна, радиочестотна, водно-асистирана липосукция и т.н.). Като изборът на технология най-често зависи от особеностите на пациента и предпочитанията на хирурга.

“Методите за оформяне на тялото се развиха значително през последните четири десетилетия, така че мазнините вече могат да бъдат отстранени по-безопасно и с по-малко болка, загуба на кръв и други усложнения. От най-ранния етап на липопластиката до най-модерните техники, ние непрекъснато подобряваме начина, по който се извършва процедурата.” – казва пластичният хирург от Санта Моника, Стивън Тейтелбаум .

“Това, което започна като грубо и ограничено средство за оформяне на тялото преди 35 години, се превърна в усъвършенстван метод с повсеместни приложения. Съвременните пластични хирурзи го използват като инструмент почти толкова често, колкото ножиците и конците.” – отчита д-р Дейвид Хидалго .

“Липосукцията може би е най-голямата крачка в историята на естетичната хирургия и, разбира се, попада сред десетте най-важни иновации на всички времена в областта на пластичната хирургия. Само намаляването на мазнините днес се е превърнало в индустрия за милиарди долари, която продължава да се разраства” – твърди д-р Матарасо . “Липосукцията e предшественик на изследванията на стволовите клетки и липофилинга. Повторното инжектиране на събраните мазнини за реконструктивни и козметични цели е вече широко утвърдена процедура и стандартна добавка към фейслифтинга в практиката на много хирурзи. В същото време, стволовите клетки, извлечени от необятния източник, какъвто е човешката адипозна тъкан, дават големи обещания за бъдещото тъканно инженерство.” – допълва експертът.

“Липосукцията, както и нейният вторичен продукт – трансплантацията на мазнини, са изминали няколко светлинни години напред в своето развитие. Но това е защото “стоим на раменете на гиганти” – отбелязва пластичният хирург от Лас Вегас и президент на ASAPS, Майкъл Едуардс .

Топене на мазнините

“Неинвазивните методи, които премахват мазнините без да оставят, характерните за хирургическите интервенции, белези, са свещеният граал, който всички ние търсим.” – казва д-р Матарасо.

Несъмнено, последните най-значими постижения в неоперативната редукция на мазнините са криолиполизата и външното приложение на микрофокусирания ултразвук с висока интензивност (HIFU).

“Днес нехирургичните технологии като UltraShape® (базирана на HIFU) предлагат на пациентите алтернатива на оперативното оформяне на тялото. С UltraShape® имаме почти безболезнена, неинвазивна и неналагаща болничен престой опция за контуриране на фигурата, която дава трайни резултати” – констатира д-р Тейтелбаум.

Според специалиста по дерматологична хирургия от Ню Орлиънс Лиза Донофрио “Редуцирането на мазнините е и винаги ще бъде привлекателен способ за намаляване на теглото. Но е важно да се избере най-подходящата за пациента, процедура – тумесцентна липосукция с местна упойка или неинвазивно елиминиране на мазнините чрез Coolsculpting®, например. Все повече пациенти се ориентират към прецизно контролираното замразяване на мастните клетки, което се постига с Coolsculpting®. А положителният ефект от процедурата допълнително повишава интереса към неинвазивните методи за скулптуриране на фигурата.“

“Въпреки всичко, напредъкът не елиминира ролята на липосукцията – тя все още е златният стандарт. Мога да си позволя лукса да разполагам с всякакъв вид технологии в операционната си. Но ако трябва да избера само един единствен способ за отстраняване на нежеланите мазнини, това би била традиционната липосукция. Неинвазивните методи имат своите предимства, но те не са в състояние да моделират фигурата. Можете просто да вземете област, която пациента не харесва и да я намалите.” – споделя д-р Фодор. “Но нека отправим взор напред, защото бъдещето ще продължи да носи вълнуващи нови технологии за нехирургична модификация на подкожните мазнини”.

Цялостен подход към моделирането на фигурата

В стремежа си да оптимизират резултатите от извършените козметични интервенции, пластичните хирурзи, Д-р Хорхе Зафра и д-р Кам Сингх разработват посттерапевтичен диетичен план за своите пациенти. Дългогодишната практика на специалистите показва, че подходящата последваща грижа ускорява възстановителния процес и минимизира опасността от странични ефекти или усложнения. В частност – правилните насоки по отношение на храненето оказват значително положително въздействие върху естетичния резултат от процедурите.

Долуизложените съвети са предоставени с любезното съдействие на д-р Зафра и д-р Сингх и могат да се използват свободно от всички заинтересовани терапевти. Планът е изготвен специално за методиката VASERlipo, но е приложим и към други разновидности на стандартната липосукция като криолиполиза, радиочестота и т.н. Напомняме, че препоръчваните добавки, масла и храни трябва да се приемат единствено при отсъствието на алергии или чувствителност от страна на пациента.

Защо правилният хранителен режим е толкова важен?

Нехирургичните моделиращи процедури са отличен способ за премахване на излишната мастна тъкан. Но те не могат да осигурят перманентен резултат, ако ежедневието на пациента е белязано от зловредни привички. Статистиката показва, че хората, които не се хранят здравословно и не се движат достатъчно имат склонността да наддават на тегло. При това се наблюдава струпване на адипоцити в участъци от тялото, които не са били проблематични преди козметичната манипулация.

С какво трябва да се храни пациентът след процедурата?

Отстраняването на нежеланите мастни клетки може да се окаже истинско предизвикателство за тялото на пациента, ето защо той ще трябва да подбира разумно менюто си, така че “храната да бъде неговото лекарство” за регенериране на травмираните тъкани и кожа.

Фактически, няма процес в човешкия организъм, който да не зависи от конкретен протеин. В тази връзка, консумацията на високопротеинови храни подпомага цялостния процес на възстановяване.

Препоръчителни източници на белтъчини са:

• Крехкото месо (пилешко/пуешко от домашно отглеждани птици, говеждо)
• Рибата (сьомга, риба тон)
• Бобовите култури (соя, леща, грах)
• Ядките
• Млечните продукти (кисело мляко, извара, сирене Котидж)
• Пълнозърнестите храни (кафяв ориз, киноа, овес)
• Зеленчуците и зелените треви
• Пресните и сушените плодове

Общи препоръки

• Закуската е най-важното хранене за деня! Тя спомага за оптимизирането на метаболизма, така че насърчавайте пациентите си да не я пропускат.
• Посъветвайте ги да посрещат утрото с чай вместо с кафе, тъй като изпита на гладно, кофеиновата напитка стимулира производството на солна киселина, а тя от своя страна може да затрудни абсорбцията на протеините.
• Препоръчвайте сутрешен чай с високо съдържание на антиоксиданти и естествен диуретичен ефект. Той ще подпомогне детоксикацията на организма и ще намали задържането на течности.
• Напомнете на пациентите си, че приемът на повече вода, както и физическата активност също са от първостепенно значение за запазване на резултатите, постигнати чрез козметичната процедура.
• Витамин С е чудесно средство за регенериране на кожните клетки, ето защо пациентите ви трябва да са сигурни, че получават препоръчителната дневна доза чрез диетата си или чрез хранителни добавки. Ежедневното количество необходимо на организма е 100-300 mg, но тъй като пероралната доза е ограничена от чревната абсорбция, е по добре да се приема по една таблетка от 500 mg сутрин и вечер, за да се достигне желаният максимум.
• Препоръчително е зеленчуците да се ядат свежи и необработени топлинно, тъй като процесът на готвене променя техния химичен състав и биодостъпност и намалява антиоксидантите им (особено водоразтворимите и топлинно-чувствителните хранителни вещества като витамин С, глюкозинолатите и полифенолите).
• Добре е пърженето да се замени с по-щадяща техника на приготвяне, каквато е печенето на тиган.
• Посъветвайте пациентите си да намалят консумацията на сол и захар и същевременно да потърсят техни по-безопасни алтернативи. Заместването на рафинираната трапезна сол с морска, а на бялата захар – с натурален пчелен мед е чудесно решение.
• Важно е да се избягват всички прекомерно преработени продукти, включително прясното мляко и бялото брашно. Експлозивната смес от сол/захар, хидрогенирани мазнини, изкуствени овкусители, консерванти и т.н., която най-често се крие в денатурираните храни обрича на неуспех борбата с излишните килограми.
• Желателно е храната да се консумира на малки порции, поднесени 4 пъти на ден, с което се контролира чувството на глад и съответно – преяждането.
• Подходящи добавки към салатите са студено пресованият зехтин и лимоновият сок, а към готвените ястия – кокосовото масло и пречистеното краве масло (Гхи).

Особено подходящи храни и напитки:

Киноа

Киноата е една от най-богатите на белтъчини растителни храни. Тя е пълноценен протеин, съдържащ всичките девет незаменими аминокиселини, като една от тях – лизинът, има особен принос за синтеза на колаген и възстановяването на тъканите. Чаша киноа осигурява над 50% от необходимата на организма дневна доза манган, голямо количество, регулиращи чревната перисталтика, фибри, както и други ценни фитонутриенти.

Чиа 

Въпреки миниатюрните си размери, семената от чиа са пълни с хранителни вещества. В 28 г семена (≈3 супени лъжици) се съдържат около 11 г влакнини, които увеличават чувството за ситост, предотвратявайки преяждането. В същата порция се таят едва 130 калории, но пък – задоволително количество Омега-3 мастни киселини, калций, над 5 г протеини и повече от ¼ от необходимата дневна доза манган и фосфор.

Хибискус

Чаят от Хибискус (Каркаде) допринася за отвеждането на токсините и излишните течности от организма. В същото време, напитката е и естествен лаксатив, който помага да се избегне оперативно обусловения запек. Затруднявайки производството на амилаза, хибискусът намалява усвояването на въглехидратите в храните, а от там и опасността те да бъдат превърнати в нежелани мазнини вместо в енергия.

Артишок

Неразцъфналите цветове на екзотичното растение имат мощни антиоксидантни и диуретични свойства, богати са на баластни вещества и осигуряват над 20% (за средно голяма пъпка) от препоръчителния дневен прием на витамин К, фолиева киселина и витамин С. Значителните количества манган и магнезий, пък играят съществена роля по отношение на протеиновия синтез в организма.

Годжи Бери

Хималайската суперхрана съдържа осем от деветте основни аминокиселини. Порция от 100 г осигурява изненадващо (за плод) количество белтъчини, а именно – над 20% от препоръчителния дневен прием. Плодчетата изобилстват от необходимия за правилното разграждане на макронутриентите, рибофлавин и също така са богати на диетични фибри, витамин А и С, желязо, селен и мед.

Масала чай

Индийският чай, чието име буквално означава “смес от подправки” е комбинация от мляко, канела, кардамон, черен чай, джинджифил и други ароматни съставки. Пикантната напитка се грижи за доброто храносмилане и извеждането на шлаките и токсините от организма. Заедно с това, тя потиска желанието за консумация на сладки храни, което често лежи в основата на проблемите с теглото.

Примерно 2-седмично меню

Ден 1

• Закуска: Чай от хибискус. Овесена каша с ядки и стафиди.
• Късна закуска: Филийка хляб със семена, намазана с извара и мед. Обилно количество вода.
• Обяд: Филе от сьомга с ризото. Зелен чай.
• Вечеря: Зелена салата с риба, нетлъсто говеждо месо или крехко месо от домашни птици. Чай от хибискус.

Ден 2

• Закуска: Зелен чай. Плод. Бъркани яйца.
• Късна закуска: Прясно изцеден сок. Шепа маслини. Чай от хибискус.
• Обяд: Спагети с песто и пиле на грил. Обилно количество вода.
• Вечеря: Печена сьомга с гарнитура от задушени зеленчуци. Чай от хибискус.

Ден 3

• Закуска: Чай Масала. Препечена филийка многозърнест хляб със зехтин, домат и авокадо.
• Късна закуска: Пресен плод. Шепа бадеми. Зелен чай.
• Обяд: Лазаня със спанак. Зеленчукова супа. Обилно количество вода.
• Вечеря: Зелена салата с киноа. Чай от хибискус.

Ден 4

• Закуска: Зелен чай. Прясно приготвено плодово смути. Препечена филийка с извара и зехтин.
• Късна закуска: Кисело мляко с мед и годжи бери. Чай от хибискус.
• Обяд: Крехко месо (говеждо, риба, домашни птици) с аспарагус. Обилно количество вода.
• Вечеря: Супа “Вишисоаз” с праз. Плод. Чай от хибискус.

Ден 5

• Закуска: Масала чай. Овесена каша със сушени плодове и ядки.
• Късна закуска: Смути (спанак, ананас, целина, ябълка и портокал). Две яйца на очи. Чай от хибискус.
• Обяд: Омлет със спанак, гарниран със свежа салата. Обилно количество вода.
• Вечеря: Риба на скара с печен артишок. Чай от хибискус.

Ден 6

• Закуска: Зелен чай с мента. Препечена филия с фъстъчено масло и мармалад.
• Късна закуска: Смути от банан, ягоди и боровинки. Чай от хибискус.
• Обяд: Киш “Лорен” със салата от домат и авокадо. Много вода.
• Вечеря: Сьомга със задушени зеленчуци.

Ден 7

• Закуска: Масала чай. Кисело мляко с парченца банан и праскова.
• Късна закуска: Шепа ядки. Прясно изцеден сок. Чай от хибискус.
• Обяд: Телешко задушено с картофено пюре и печени тиквички. Много вода.
• Вечеря: Пюре от тиква със сирене Гауда. Чай от хибискус.

Втора седмица

Пийте много вода на всяко ядене и чай по избор със закуската и вечерята.

Ден 8

• Закуска: Омлет. Препечена филийка със зехтин и резенчета домат.
• Късна закуска: Хумус с моркови и целина.
• Обяд: Агнешки бут с мащерка, поднесен с лук и картофи.
• Вечеря: Задушена риба с печени чушки.

Ден 9

• Закуска: Овесена каша с ядки и сушени плодове.
• Късна закуска: Смути (боровинки, ягоди, къпини, ябълка). Препечена филийка с извара/ котидж сирене.
• Обяд: Хек и ризото с гъби, чесън и лук.
• Вечеря: Бистра супа “Жулиен”. Кисело мляко с мед.

Ден 10

• Закуска: Омлет с извара/котидж сирене и див лук.
• Късна закуска: Плодов шейк с кисело мляко.
• Обяд: Печено птиче месо с гъби.
• Вечеря: Пюре от тиквички. Салата с киноа.

Ден 11

• Закуска: Препечена филийка с авокадо и тофу.
• Късна закуска: Скир със свежи плодове и мед.
• Обяд: Зеленчукова лазаня.
• Вечеря: Пуешко месо на грил с печени пиперки.

Ден 12

• Закуска: 2 яйца на очи. Сьомга.
• Късна закуска: Прясно изцеден сок. Шепа бадеми.
• Обяд: Яхния от леща, месо и зеленчуци.
• Вечеря: Салата с киноа, магданоз и сирене фета.

Ден 13

• Закуска: Пиадина с моцарела, пресен спанак, домати и босилек.
• Късна закуска: Смути (спанак, ананас, целина, ябълка и портокал). Микс от ядки.
• Обяд: Стек от риба тон, гарниран с маслини и салата.
• Вечеря: Гуакамоле (авокадо, домат, червен лук, сок от лайм, кориандър) върху листо маруля.

Ден 14

• Закуска: Домашно приготвени палачинки от банани и яйца.
• Късна закуска: “Смути в купа” (скир, чиа, горски плодове, кокосови стърготини)
• Обяд: Пиле “Фахитас”(царевична тортиля, пиле на грил, чушки).
• Вечеря: Салата (босилек, рукола, домат, пюрирано варено яйце).

Информация:

• aestheticsjournal.com
• organicfacts.net
• nutritiondata.self.com